Защо обществото се интересува от личния живот на публичните личности?

Ресмие МЮМЮН

Всеки човек притежава т.нар. право на лична неприкосновеност. Това е лично пространство, което принадлежи само на един отделен човек. Там той води личният си живот, който според определението в Закона за радиото и телевизията би следвало да се определя от неговите отношения в здравен, сексуален и семеен аспект. Учени твърдят, че за да поддържа хармонични връзки с близките и любимите си хора един човек трябва да отделя една трета от времето си на тях. Но в същото време има една група хора, които са отдали живота си в името на обществото, счита се, че те служат на обществото. Тези хора са от най-висшите етажи на властта, хора от всички сфери на живота, прочули името си, до такива, които попадат в публичното полезрение съвсем случайно, но вече не могат да се откажат от тази мания да са непрекъснато в обсега на медиите. Някои от тях медиите превръщат в звезди, които да задоволят потребността от поддържането на идеали в обществото. Истинските от тях надминават себе си и времето, но псевдо звездите с течение на времето изчезват в небитието. Това са т. нар. публични хора, които доброволно са приели тази роля да представляват народа, който им е делегирал своите си права пред органите на властта т.е. те решават съдбините му. В такъв смисъл публичните хора показват лицата на отделните хора от народа и затова те нямат право на собствен, частен, личен живот. Те са наясно с това отдаване на частния живот на обществото, защото такива са правилата на играта. Публичният човек по начало е прекалено ангажиран с обществени дела и няма много време за себе си и близките хора. От една страна, народът за да му гласува доверие трябва да го познава изцяло, да е наясно с живота му, именно с личния, защото личността и характера се проявяват най-вече в семейните отношения. Смята се, че човек, който не може да ръководи семейството си не може да ръководи и другите хора. Така обществото приема, че публичният човек е длъжен да излага на показ личния си живот. От друга страна пък е чисто и просто е заложено в човешката природа да бъде любопитен и да се рови в мръсното бельо на другите хора, още повече се проявява този порок, когато става въпрос за публично известни хора. Пък и те със своя доста интересен, а понякога скандален личен живот непрекъснато подклаждат този интерес. Публичните хора са длъжни да отговарят за всяка своя постъпка пред обществеността и може би този товар, който са поели на гърба си, имат нужда да го разтоварят някъде в личното пространство. Може би там избива цялата им сдържаност и дълбоко скрити комплекси. Всъщност много често се оказва, че те имат двойнствена природа и поддържат двоен стандарт на живот. Затова такива публични лица трябва да бъдат под зоркото око на негово величество народа (читателя, зрителя, слушателя).

Личният живот на публичните хора и звездите от шоубизнеса и чалга индустрията е обект на интерес в пълния смисъл на думата от страна на т.нар. жълти медии. Такива се нароиха у нас, след демократичните промени през 1989 година. Те се хранят единствено с информация за частния живот на известни хора. За съжаление обаче в по-голямата си част това, което се предлага като информация на страниците на жълтите издания съвсем не отговаря на действителността, писанията са по-скоро плод на въображение, слухове и клюки. Точно това им придава пикантност и въпреки, че в мнозинството си българите не вярват на жълтата преса и предавания, ги четат и гледат. Освен това една от функциите на медията е да развлича и забавлява. Човешката природа е такава, че изпитва наслада от воайорството, но частният живот на значими хора в обществото е толкова важен, че в някои случаи дори една малка грешка, грях, се оказват решаващи за краха на кариерата им. Например, любовната авантюра на бившия президент на САЩ Бил Клинтън със стажантката Моника Люински му коства президентското място. Америка не можа да му прости незаконната френска любов в Белия дом. Като се изведе този случай от контекста на събитието, в действителност не е непростим грях, тъй като едва ли има мъж, който поне веднъж да не е изневерявал на жена си. Бил Клинтън не е първият, нито последният такъв. Такава съдба може би грози и кариерата напоследък скандално известният със сексуалните си оргии италиански премиер Силвио Берлускони, който пледира себе си за невинен. Но такава е съдбата на политиците и звездите, някои се самозабравят, някои стават жертва на публичността си. Но едно е ясно, те никога не се отказват от нея. Напротив, някои от тях нарочно пораждат скандали в името на публичността. Още по-фрапантни случаи има, когато някои хора живеят, заради публичността. Те са готови на всичко само и само да попаднат в центъра на събитията днес. Включването им в дневния ред на новините е успех за тях, независимо дали новината е добра или лоша, важното е да се шуми, да се говори и пише за тези хора. Ето, може би това обяснява непрекъснатото облъчване на зрителите от екрана с лицата на хора, които не са заслужили с нищо вниманието им и по-скоро ги отблъскват, отколкото да привличат. В това отношение рекламата си върши работата отлично, особено скритата. Пък и самото появяване на екрана, във вестник или радио е реклама вече за някого.
В последно време много популярни по жанр предавания са т. нар. риалити шоута или живота такъв какъвто е, само че представено като едно шоу. И наистина стават шоута, но не за всички. Под един покрив се събират да живеят определени хора, които биват наблюдавани от Големия брат. Те са подписали споразумение с продуцентите и нямат власт над личния си живот вече. България гледа българския народ… но това ли са хората, които го представят, това е въпросът! Това ли е България с цинизмите, агресията, сексуалната разюзданост…простотията, която се показва изпод всеки ъгъл в къщата. Такива чужди формати в началото бяха много заинтригуващи за българския зрител, но той вече отрезвя и знае, че това е само шоу-предварително подготвено, вътре в къщата всеки участва с определена роля. Момента в който наруши правилата, които му отрежда ролята, той бива наказван от Бигбрадър или зрителите, а понякога прощаван…но до една граница. Тъкмо, както в живота, който живее в представите на човека, всеки трябва да понесе наказание за грешките си.
Отношението към частния живот на публичните хора е различно, колкото личността стои високо в йерархичната стълбица в обществото толкова е следен по-изкъсо и при едно леко кривване от правия път съответно получава голямо наказание както подобава на важността му. Целта е да бъде разобличен и хората да видят истинското му лице.
От друга страна публичният интерес към частния живот е провокиран от т. нар. сексуална революция, която изживява човечеството от втората половина на 20 век. Тялото е широко използвано в масовата култура, радиото, телевизията, пресата, като проява на тясната обвързаност на човешката мотивация със сексуалния живот, която е залегнала и в психоанализата на Фройд. Човек в личностните си проявления непрекъснато се опитва да задоволи нагона си, което е невъзможно, а също и да преодолее страха от смъртта. Затова тази енергия се насочва в друга посока и се проявява във формата на извършена работа, насилие, агресия, воайорство, клюки и други. Затова масовата култура е пълна с еротика и насилие, престъпления, порно. Последното е грубата форма на експлоатация на тялото.
Публичната сфера е наситена с образи, които принадлежат на личното пространство на човека. Жълтата преса създава звездите, като герои на съвременната митология. Тяхната роля е да внушат илюзията, че на земята също има щастие и те са пример за това. Всеки човек има право да избира как да живее, за да е щастлив. Самото право на избор създава илюзия за свобода, а тя е най-висшето човешко право. Само свободният човек може да бъде щастлив. Но освен този звезден статус, звездата има и свой личен живот, който се нищи в дълбочина и се излага на показ, за да се покаже че и звездата е човек, и никакво човешко нещастие не му е чуждо. Някои звезди придобиват роля на образ, който изцяло е предопределен от потребностите на обществото. Този образ служи на идеалите и въжделенията на обикновените хора. В нашия свят, когато няма никакви морални скрупули, които да спрат престъпленията и грубото посегателство над човешките права и свободи на личността звездите идват на помощ, за да бъдат пример за подражание от всички. Те са измислени и са успешен медиен продукт, докато истинските звезди са героите, които остават в историята. В такъв смисъл всичко е манипулация. Даже когато публичните хора сами решат да разкрият нещо за личния си живот, например дават горещо интервю на Венета Райкова, го правят с ясното съзнание, че печелят дивиденти от това. Медията им плаща, PR-акция се явява и най-вече цели се да се заблуди аудиторията, уж звездата показва истинската си същност. Звездите сами си правят PR, чрез изкуствено създадени скандали, които непременно попадат в съдържанието на медиите. А обществото така е настроено, че винаги лошото привлича по-голямо внимание от доброто. Журналистическите материали на тема престъпления, агресия, насилие, нещастие, беда, всякакви събития, свързани с драматизъм се следят много повече от тези, отразяващи например благотворителност, добрина, човечност, помощ, състрадание и т.н. Явно, защото лошото е част от човешкото съзнание и се провокира от неговите прояви. Затова личният драматизъм, за който обществото научава, защото се отнасят за публични хора, е толкова вълнуващ, заинтригуващ и затова новината че е разкрит еди кой си че е гей, може да измести новината за една благотворителна кампания в дневния ред на новините на медиите. В това няма нищо смущаващо, като се вземе в предвид, че една медия обслужва търсенето на пазара, т.е. аудиторията иска това и медията предоставя такава информация. Тя може да се снабди по всякакви начини, но когато една лична случка се поукраси малко става повече интересна, а това го могат журналистите-това им е работата. Те могат да изведат на преден план съвсем незначителен факт или клюка от живота на публичния човек, с което той да спечели печална слава за цял живот. Медиите могат да изкачат на върха един човек за един ден и да го изритат в калта. Затова звездите най-често ревниво пазят личния си живот далеч от медиите и след дълги години излизат неизвестни факти на бял свят за тях. Няма нищо по-кошмарно за някои публични хора от папараците, които ги следват навсякъде. Даже някои по-големи звезди ходят дегизирани по улиците.
На другия ъгъл пък има много известни личности, за чийто личен живот не се знае почти нищо. Те го пазят до последния си дъх много успешно далеч от прожекторите на медиите. Явно не всички звезди са грандомани и не целят още по-голяма популярност с показването на бельото си изпод чаршафите. Не че не се показват пред обществото, а даже се крият. Има такива случаи в световната история, когато бягат на самотен остров, закътано място в планината, скалите, манастир и т.н., отегчени от суетата и големия интерес към личността им. Но всяка победа си има цена. Славата носи със себе си този публичен интерес към частния живот на звездите.
Публичното достояние на личния живот на известните хора се използва за прокарване на лични интереси. Личният живот на политическите опоненти много често служи за инструмент в борбата срещу него. Разбира се, не винаги се доказват грозните твърдения по адрес на опонента, но това няма значение, важното е да проработи в определен момент, например преди избори, когато поведението на кандидатите се следи под лупа и се злоупотребява с частните му отношения. Но не всичко, което блести е злато и на пръв поглед един човек да изглежда като една блестяща личност, авторитет, с безупречно семейство и поведение, истината не след дълго лъсва пред обществото. Частният живот на публичните хора ще интересува още повече хората, особено когато започне да се проявява гражданското общество с цялата си мощ в България, а тя няма търпимост към непочтеността и моралния упадък сред управляващите и елита.

2011, Кърджали