Да оставим ли насилието в училище?!

Ресмие МЮМЮН

Един от най-големите проблеми в образованието днес е насилието сред учениците в училище. Това явление вече не впечатлява никого в обществото. Насилието в училище се шири по всички нива, хоризонтално и вертикално. Стигнало се е дотам, че по-малките или по-големи ученици отиват на училище едва ли не само за да демонстрират насилие. Насилие се забелязва в училища, където има ученици, принадлежащи към различна етническа група и религия. Тогава се появява дискриминация. Особено към ромските деца, които не приема никой народ в света. Повечето деца са толкова агресивни, че налагат насилие както върху връстниците си, така и над своите преподаватели. Още повече, че и другите деца неусетно стават съучастници на насилниците, защото се страхуват да не станат техни жертви. Те прикриват престъпленията им или при спор вземат страната на насилника. Така те също стават зависими от тях. Най-големи жертви на насилниците стават значително по-малките ученици от тях. Пагубната енергия на агресорите може да отключи всичко. Една двойка, написана в дневника става причина за омразата срещу съответния учител и започват безкрайните инатлъци. Едно предизвикателно момиче може да спечели за врагове всички по-големи момчета със самочувствие на мъж, включително и млада и хубава учителка. Добър съученик пък може да грабне вниманието като удобен субект за избиване на комплекси. Отличниците също са на прицел - те сякаш са задължени да учат вместо всички. И когато не угаждат на двойкаджиите стават неприятели за останалите в класа. Насилие се употребява и когато някой ученик произхожда от богато семейство и може да си позволи неща, които другите не могат. Той е един сред много и спечелва завистта и омразата им. Недолюбвани са и ученици, които са много привлекателни и всички по-готини момичета тичат след тях, а останалите не са в състояние да ги впечатлят особено. И тогава те се втурват да наказват момчето, което уж им е отнело любимката. Най-ужасно обаче е сексуалното насилие в училище. Вече много често големи ученици посягат на момичетата в класа, а и извън класа и най-вече на тези от по-малките класове. Още по-лошо е, че има случаи на сексуален тормоз от страна на силни и едри момчета върху други по-дребни и мънички момченца. Жертвите на насилие се страхуват да разкажат за случая от срам или от страх от нова вълна на насилие. Така детската психика се травматизира още от ученическите години и не може да се излекува цял живот.

Но къде е тука мястото на учителя. Той или не знае за случващото се или не иска да знае. Защо? Ами той също се страхува да спечели гнева на насилниците или е неспособен да се справи с тях, но в същото време няма смелост и достойнство да признае това и да се оттегли от системата на образование и възпитание на младите хора. Макар че всеки ден има дежурни учители, които следят за дисциплината в училище, това е просто невъзможно. Няма начин да бъдат обхванати всички ученици едновременно от един или двама -трима учители. Белята става за секунди и няма връщане назад. Макар че както във всички случаи пак учителят е виновен.

Даже когато учителят е много строг и се ползва с респект от страна на учениците, те му изиграват лоша шега. В много случаи информацията за насилие до него просто не достига. Освен това обикновено той стои на дистанция от подрастващите и те не виждат смисъл да споделят проблемите си с него. Съответно той влиза и си излиза от час без да подозира, че нищо не е свършил с преподаването на урока си и гробната тишина на учениците. Такива учители обикновено се мразят най-много, но биват подмамени от фалшивите усмивки на учениците си, които всъщност ги ненавиждат. Именно от тези преподаватели трупат отрицателна енергия тийнейджърите, което се проявява в друга форма. Да не говорим за някакъв труден предмет и домашните, които са трудни и вземат целия следобед на ученика. Той става върл враг на предмета и учителя си. Още повече, че този предмет става повод за раздор с родителите му.

С една дума насилието гледа от всеки ъгъл в училище. Неслучайно бяха назначени лекари и психолози в училищата. В по-големите училища е въведен постоянен контрол от страна на органите на реда и са поставени камери в класните стаи и коридорите.

Познавачите на детската психика търсят причините за това зло във всичко, което заобикаля живота на детето-в и извън училище. На първо място е криворазбраната демокрация, която се възприема едва ли не като свободия в обществото. Иначе се изтъкват причини като липсата на контрол в училище, агресия от страна на преподаватели и родители или вътре в семейството, липса на диалог, обич и разбиране от страна на близките и възрастните спрямо детето, чувствителна и лабилна психика, пубертет и други. Голям проблем е липсата на здрав диалог между училищната институция и родителското съсловие, а те трябва да станат част от училищния живот на детето. Докато сега или родителите прекалено много оказват натиск върху детето да учи или въобще не се интересуват. А някои вече са вдигнали ръце от децата си, които не могат да контролират по-никакъв си начин. Така проблемите се задълбочават още повече. Вместо заедно да носят отговорността за бъдещето на детето, родителите прехвърлят грижата за това само на училището. Резултатите съответно не са задоволителни.

Детето търси обич и разбиране, т.е. истински приятели. Само любовта към него може пречупи агресията в него. Но затова трябват много усилия и енергия. В училище трябва да се създадат условия за развиване интересите на учениците. Съответно те ще отиват на училище с желание, мотивирани за учение. Те не са удовлетворени от учебния процес, който е монотонен. Учениците със скрити таланти не могат да реализират творческите си заложби и губят интерес към учението и предметите. За тях трябва да се създадат различни кръжоци-по български език и литература, пеене, рисуване, ръчен труд, театър, фолклор, журналистика и други извънкласни и извънучилищни форми на обучение и възпитание. В тази връзка много са важни спортните занимания, защото те насочват отрицателната енергия у ученика в друга посока. Пък и да не забравим, че спортът е много полезен за физическото и психично здраве на всеки човек. Но най-важното е детето да бъде мотивирано постоянно за учение и възпитание, а не да бъде укорявано. Грешките в поведението му трябва да се обясняват много внимателно, така че да не засегнат гордостта му. В никакъв случай не бива да бъде унижаван в къщи и училище. 

Да не говорим за скритата агресия между учителите и директора. Ако се появят млади амбициозни кадри те биват поставяни под лупа във всеки миг. Защо ли? Ами за да не изпъкнат случайно и да изместят по- старите кадри, включително и директора, които не са способни вече да посрещнат предизвикателствата на съвременното общество. Така на практика се оформят два лагера сред колектива-на младите и старите преподаватели. Разцепление има и когато директорът не се обича от всички и това разделя колектива на две. Така воюват две войски  в училище и печелят тези, които боравят умело с непочтени средства-доноси и клевети. Още повече, че за това биват поощрявани от началството, което се стреми да улови настроенията в училище всеки миг. Това допълнително демотивира учителите за работа и те вършат не с особена охота благородната учителска професия. Освен това учителят няма нищо в ръцете си. Учителят е унижаван в училище, защото няма законови пречки за това. Той няма право да повиши тон на детето, нито да го обижда, а камо ли пък да му зашлеви шамар. Детето прекрасно знае това и се възползва от ситуацията, за да демонстрира самочувствие и агресия. За това му помагат всъщност самите родители, те постоянно упрекват учителите за поведението на децата си, без да виждат своята роля в този процес. Даже отправят забележки на учителите за лошо отношение към детето им, което още повече го кара да си мисли, че всичко му е позволено в училище.  

Така се получава един порочен кръг, в който родителите и учителите без да искат партнират на учениците да издевателстват над себе си и останалите, без да осъзнават какви ще са последствията от този произвол.

Най-лошото е, че най-много страдат самите деца и родителите им като последствия от неефективната образователна система в страната. Всъщност се подготвя едно невъзпитано и полуграмотно поколение, което не признава никакъв морал, а точно обратното-изпитва култ към насилието и своеволията, защото е свикнал на тях. В такава среда го поставя животът, той трябва да се бори за самосъхранение, а това е единственият начин за оцеляване. Ето как се деградира обществото и губи своята същност.

Ще допуснем ли това да се случи?! Не е ли крайно време да спретнем ръкави и да се хванем здраво за работа. Но рибата се вмирисва откъм главата. Значи реформата трябва да почне най-отгоре, от законодателната и изпълнителната власт. Задължително трябва да се коват железни закони по отношение на дисциплината в училище. Наказание за нарушителите, но не чак толкова строги –общо порицание, понижаване на успех и поведение. Включително учителите и директора също да понесат наказания за неизпълнение на служебни задължения. Да се обърне повече внимание на възпитанието, отколкото на обучението в училище. Да се въведат допълнителни часове, които стимулират това. Например, религия, етика, морал и други. Да се регламентира ангажираността на родителите с обучението и  възпитанието на децата им т.е. те постоянно да съдействат за това на училището. Да се намерят начини за финансиране на всякакви извънкласни занимания в училище и извън него. Училището да ориентира учениците спрямо техните качества и талант към специална подготовка за профилирани и професионални училища. Да се прилагат иновативни методи на преподаване на уроци в училище, за да не губят интерес учениците. Да се използват възможностите на новите технологии и интернет за илюстриране на учебния материал.

Учениците трябва да бъдат ангажирани с общественополезен труд през свободното им време-например във всякакви благотворителни инициативи. Училищата трябва да разработват и реализират проекти, насочени изключително към нравственото възпитание на учениците. Те трябва да бъдат научени да уважават връстниците си, другите хора, различни от тях, учителите си и родителите. Много е важно да придобият умения за диалог на всички нива по въпроси, засягащи личностното им развитие и морал. Учениците трябва да развият доверие към родителите и учителите си, за да споделят проблемите и всичко, което ги вълнува, защото това няма къде да стане, освен в училище и къщи. Децата в пубертет са особено уязвими и общуването с тях е трудно. Тогава да им покажем любовта си с много търпение, подаръци и изслушване на всяка тяхна дума.

Най-груба грешка, която допускат родителите е, че искат детето да е заложник на техните амбиции. Не, детето си има собствен живот и то само ще определя посоката му. Родителят е длъжен да му помогне, но не и да го обсебва с контрола на желанията му. Детето трябва да се чувства независимо, за да вземе правилните или грешните решение от които после може да се отучи, но не и директно, чрез налагане от страна на родителите. Няма обич, любов и щастие там, където властва едноличното решение, което всъщност засяга други хора. Никой няма право да си играе със съдбата на друг човешки живот, пък макар и родител. Камо ли пък да го определя-всеки човек има право да избира своя жизнен път и в такъв смисъл нека да покажем нужното уважение към живота на детето ни.  Ние сме го създали, но той има право да живее живота си. Училищната институция може да помогне на детето в борбата с насилието в него, но за това е нужна подкрепата на родителя.

2010, Кърджали