Грижим ли се за здравеопазването в България?!

Ресмие МЮМЮН

Снимка: Авторът

Проблемите в системата на здравеопазването в страната са безброй, а тепърва предстоят още нови, след като предната година бе проведена дългоочакваната реформа в сектора. Тя се състоеше във въвеждането на  така наречените делегирани бюджети, които още повече спънаха работата на лечебните и здравни заведения. Това наложи преструктурирането на доста болници, а тези които не отговарят на медицинските стандарти, предимно в по-малките населени места бяха закрити.

Неслучайно сегашният министър на здравеопазването е третият министър от началото на управлението на ГЕРБ. За здравеопазване страната ни тази година отделя 3,9% от брутния вътрешен продукт, което е крайно недостатъчно, като се има предвид, че в развитите западни страни от Европейския съюз се отделя между 12 и 16% от брутния вътрешен продукт.  

Разликата е очевадна, т.е. за да обслужва нормално здравната система в България гражданите се нуждае от бюджет най-малко от около 15 млрд.лв., което на практика засега е непостижимо. Иначе и в доболничната помощ, и в болничната положението е трагично. Дето се вика „Не дай си Боже да попаднеш в болница”.  

Това се затвърди и в началото на новата 2011 година, когато директорът на кърджалийската многопрофилна болница д-р Тодор Черкезов на пресконференция даде информация във връзка с промените в работата на лечебницата. Той отбеляза, че след сключването на новия рамков договор с Националната здравно-осигурителна каса за разпределение на бюджета ще бъде ограничено достъпа на пациенти до лечебното заведение. Д-р Черкезов поясни, че в болницата ще се приемат пациенти само със сериозни усложнения или състояния, които не могат да бъдат овладени при домашно лечение. Той обаче внесе успокоение като заяви, че никой болен няма да бъде връщан, но може да се отложи или планира в рамките на 10 дни приема му в болницата. Директорът на кърджалийската болница изтъкна, че болницата обслужва пациенти от целия регион и именно затова е нужно да се селектира приемът им. Директорът на болницата се уповава на разбиране от страна на обществеността за справяне с финансовите ограничения, наложени от делегираните бюджети.

През миналата 2010 година болницата  е работила по 171 клинични пътеки, а тази ще  кандидатства за 173. Осем пътеки се губят поради преминаването им в групата на университетските болници, но за тяхна сметка се добавят нови 11.  През последните 5 години болницата е приела средно 17 000 пациенти годишно при капацитет 340 легла и това се отчете като свръх хоспитализация. Оказало се, че при 500 случая нямало нужда от прием на пациенти. Месечният бюджет за 2010 г. е бил 700 000 лева, като 200 лв. не достигали за нормалното функциониране на болницата. За 2011 г. пък месечно са нужни 900 000 лв. за болницата и 50 000 за Диспансера по белодробни болести, който от тази година е преструктурирано в отделение към многопрофилната болница.

Стана ясно, че материалната база на Диспансера е добра и се ползва същата сграда за нуждите на отделението, тъй като Община Кърджали е направила редица инвестиции в лечебното заведение. Само броят на леглата са редуцирани от 60 на 40, като 30 са  за белодробни болести и 10 за белодробна туберкулоза. Към момента всички 40 легла в Тубдиспансера са заети, ако има нужда на разположение ще бъдат и останалите 20 легла, които се считат като „резервен стационар”, каза главният лекар на болницата.

Отделението ще се финансира от Здравната каса по програма „Борба с туберкулозата”. На въпрос дали ще има големи съкращения в диспансера, д-р Черкезов обясни, че поради големият брой лекари в пенсионна възраст, няма да се налага сериозно свиване на персонала. Лекарите вече са били преназначени, макар и с по-ниски възнаграждения. На друг въпрос за завеждащият Отделението по белодробни болести, д-р. Черкезов съобщи, че престоят конкурси през април и май за завеждащите отделения доктори и старши медицински сестри, когато най-вероятно ще участва и досегашният началник на Тубдиспансера д-р Красимир Янев.

Стана ясно още, че от месец март МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”-Кърджали поема болните на хемодиализа, които ще обслужва като провежда обществена поръчка за лекарства и им осигурява гарантиран транспорт. Причината, както обясни д-р Черкезов е, че при централната доставка на лекарства и консумативи за цялата страна е имало известно презапасяване. Той обаче побърза да успокои пациентите на хемодиализа и техните семейства, че от това решение на Министерството на здравеопазването нищо няма да се промени за тях, защото няма промяна в заделените пари за лекарства и консумативи. Освен това, понеже дейността не е по клинична пътека, позволявало да се правят добри разчети. Той изрази задоволство от работата им с фирмите-доставчици, които изключително се съобразявали с тежкото финансово състояние на болницата и изчаквали. Директорът на Кърджалийската болница каза, че в момента превозът на болни се извършва с таксиметрова фирма, с която има сключен  договор.

През миналата година през отделението по хемодиализа в болницата са преминали 64 болни. За съжаление 11 са починали. Трима пациенти са постъпили с много тежки интоксикации, които в резултат на това са били и с влошени бъбречни функции. Отделението разполага с 17 апарати, което изисква изряден график за ползването им. Задължително се прави химическа промивка на апаратите, веднъж в седмицата се дезинфекцира и основно почиства цялата апаратура. Залите също се хигиенизират. Общо 10 259 диализи са направени на болните с бъбречна недостатъчност. Те периодично се изследват за хепатит В и С, за СПИН и други болести.

Най-много болни на хемодиализа в Кърджалийския регион има през лятото, когато изселниците в Турция с двойно гражданство идват тук да се лекуват.

Грипната епидемия от началото на годината в Кърджалийска област е овладяна. Директорът на болницата съобщи, че от 1 януари до сега са постъпили 42-ма пациенти с вирусен хепатит. 30 от тях са били изписани, а 12 пациенти продължават лечението си. Той отбеляза, че петдневният минимален престой в здравното заведение за лечение на хепатит не е достатъчен и затова болният лежи най-малко 10 дена. Д-р Черкезов обърна внимание, че в града край Арда не е оформена свръх обстановка на вирусното заболяване, но положението в съседните области е наистина сериозно. Обаче се наблюдавало ръст при инфекциозните заболявания. Докато през 2008-а година броят на лекувалите се пациенти е бил 1166, то през 2009 година е нараснал с 44 повече или общо 1310. Нарастване имало и миналата година, когато пострадалите от инфекциозни заболявания са били  1656 за областта.

Иначе в Родилното отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали както подобава бе отбелязан 21 януари-Деня на родилната помощ, наричан още Бабинден. За целта се събраха всички акушери и лекари-специалисти, които първи приветства директорът на болницата д-р Тодор Черкезов. Той пожела здраве, късмет и високи успехи на колегите си в нелекото им задължение да помагат за появата на един човешки живот. Главният лекар на кърджалийската болница се обърна към потенциалните родители с обещанието, че в Родилното отделение ще получат една високо квалифицирана специализирана медицинска помощ.

Областният управител на Кърджали Иванка Таушанова уважи празника на акушер-гинеколозите. В поздравлението си към тях тя заяви „Този празник има много кодирана мъдрост, мъдростта на нашия народ, той показва, че можем да запазим ценностите си”.

По случай Бабинден областният управител дари отделението с кафе-машина, но преди това спази обичая и поднесе китка на завеждащия Акушеро-гинекологичния отдел д-р Ваня  Ташева.

Последваха цветя и подаръци от Жени-ГЕРБ и Жени-Социалистки в Кърджали, както и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Не липсваха и традиционните пити и печено пиле.

На Бабинден Родилното отделение не отмина без изпълнението на ритуала „Поливане” в който участва малката Селен.  За целта акушери в лечебното заведение измиха лицето на бебето, а челото и пръстчетата й намазаха с мед и масло. Това се прави, за да расте бебето живо и здраво. Майка на Селен, която е на четири дни, е 34-годишната Фердане Стоянова от Кърджали. Както е според ритуала тя поля вода на д-р Ташева, за да си измие ръцете, а също й подаде сапун и кърпа.

По-късно щастливата майка сподели, че се радва след 12-годишния си син да се сдобие и с женска рожба. Тя използва случая да благодари на целия екип в Акушеро -гинекологичното отделение за внимателното отношение и помощ при раждането и на двете й деца.

След тържествената част екипа на отделението се отпъти в една от залите, за да отдаде заслуженото на Бабинден. 

Преди дни пък стана ясно, че в проекта на Националната здравна карта в шест области в страната, включително и Кърджали болничните легла са по-малко от минималния праг, а в други седем области го надвишават. Д-р Черкезов коментира решението на Министерството на здравеопазването с думите, че леглата в болницата са достатъчни, за да задоволят потребността от лечение на хората в цялата област Кърджали. Той обърна внимание, че по-важното е да се дадат необходимите пари за болницата, за да не се окаже в един момент, че има незаети легла.

По прогнозни данни на болницата месечно са й нужни 945 000 лева. Ръководството е направило бюджета и предало на Здравно-осигурителната каса, изчислен на базата на необходимите пари за цялата годишна и месечна дейност на лечебното заведение.

Засега обаче не е ясно, колко пари ще бъдат заделени за кърджалийската болница.

След реформата през лятото, от общо 340 легла в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” останаха 283. С преминаването на Диспансера по белодробни болести към болницата обаче сега на практика са 323. Д-р Черкезов каза, че преди години са били над 900, но оттогава хората в Кърджалийско са намалели на 156 000 души. Освен това при старата система кърджалийци са се лекували продължително време в болницата, понякога с месеци, дори са били приемани хора само за уточняване на здравословното им състояние. Той отбеляза, че в целия свят тенденцията е точно обратната – на болниците се пада 40 % от лечението на пациента и здравните грижи са съсредоточени в доболничната помощ.

2011, Кърджали